Стихотворения за есента

https://lazara.bg/razvlecheniq/knigi/stihotvoreniq-za-esenta/

Габриела Тодорова  

„…Навън денят окъпан е в злато,
не иска да си тръгва лятото,
прегръща нежно есента
и обещава топлота…“

Всеки сезон носи своята прелест и уникалност, ето защо тези стихотворения за есента с носталгия по отминаващото синьо лято и очакване за предстоящата бяла зима са толкова живописни, макар и с нотки тъга, отекващи в текста. Неслучайно есента е наричана златна. Усещането за изобилие, спокойната благодат на мекото есенно слънце и огнено-златните багри на листопада се сливат в един прекрасен и вълнуващ ритъм…красота! Ето как това вдъхнови някои поети, за да опишат този сезон в куплети и красиви стихотворения за есента.

Стихотворения за есента

 

 

Есенна вечер

Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.

А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.

И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.

Петя Дубарова

Есен

Гонят се в златната есен
лист подир лист от дървята,
рони се песен след песен
и на певец из душата.

Ронят се дните ми бледни:
всякой ден: „Сбогом“ на радост
някаква ил на последни
блянове, сенки от младост.

В тиха скръб гледам към заник,
гледам как слънце ще зайде…
Скоро и ази, тук странник,
негли ще чуя зов: „Хайде!“

Иван Вазов

 

 

ТАЗИ ЕСЕН…

Тази есен, както всички други,
идва с листопади и мъгли.
Но когато вятърът задуха,
сякаш думи в стихове реди.

Може би отлитащите птици
пишат по небето – с крила.
Може някой в обич да се врича,
срещнал като чудо любовта.

Тази есен е като момиче:
гледаш ли го с влюбени очи,
то изглежда много по-красиво.
И сред зима пролетно цъфти…

Елица Ангелова

Така да ни отива есента..

Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.

Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.

Д. Банев

 

 

Есен в джобовете…

„Когато дойде есента, ще напълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
… в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си…!“

Ивет Александрова