Франция ще загуби много от Brexit в геополитически план

https://www.investor.bg/evropa/334/a/franciia-shte-zagubi-mnogo-ot-brexit-v-geopoliticheski-plan-292753/?page=2

Когато Великобритания напусне ЕС, балансът на силите между Париж и Берлин ще бъде нарушен .

Снимка: gettyimages

 

Той никога не прости на Великобритания, че спечели войната. Така заключи Харолд Макмилан, след като Шарл дьо Гол наложи вето на опита на Обединеното кралство да се присъедини към тогавашния общ европейски пазар. Правилна или не, оценката на британския премиер за мотивите на френския президент отразява трайното съперничество между двете държави. Може би те завинаги са обречени да са едновременно приятели и врагове, пише Филип Стивънс за Financial Times.

„Ще ни липсват британците“, каза дългогодишен френски дипломат относно излизането на Великобритания от ЕС. Уважението е взаимно. В Елисейския дворец обаче изглежда, че Еманюел Макрон загуби търпение. Парализата около Brexit наруши сдържаността му. Президентът иска скорошното удължаване на срока по член 50 - до 31 януари - да бъде последно.

Раздразнението е разбираемо. Brexit беше британско решение, което освен самонараняването наложи значителни разходи на останалите 27 държави от ЕС. И все пак,  от чувството му на неудовлетвореност изглежда има полза. Какво предлага Макрон, ако изборите през следващия месец в Обединеното кралство не успеят да разчупят безизходицата? Нация, изправена пред наистина лошия избор да върне Борис Джонсън отново като премиер или да подкрепи лейбъристкия лидер Джеръми Корбин, може да призове колективната мъдрост да откаже мнозинство и на двамата.

Странно би било ако ЕС отговори с изключване на Великобритания. Кой би спечелил от безреден Brexit? Доналд Туск, сериозният оттеглящ се председател на Европейския съвет, предупреждава за остър разрив. Великобритания и ЕС трябва да живеят заедно и след Brexit. Тогава съществува възможност - но не повече от това - неопределен изборен резултат да дадат шанс на британците да променят мнението си.

Подозирам, че гневът на Макрон се корени в по-дълбоко недоволство. Президентът е един от онези редки политици, които поемат рискове, за да променят политическата ситуация. Той има идеи за Европа, много от тях разумни. В останалата част от ЕС той вижда група от лидери, чийто първичен инстинкт е да потърсят убежище.

Преди Макрон да влезе в Елисейския дворец, Берлин се жалваше от липсата на надежден партньор в Париж. Сега, когато имат такъв, амбицията на Ангела Меркел към здрача на нейното канцлерство е за спокоен живот. Германия все още кима в посока на Европа, като тази седмица даде сигнал за смекчаване на противопоставянето си срещу банковия съюз в еврозоната. Но нищо не може да се допусне да смущава прекалено германските избиратели.

Макар и неприятност, Brexit не е обяснението за отказа на Меркел да се създаде значителен бюджет на еврозоната или за провала на германските политици от ляво и дясно да признаят пред избирателите неудобната истина, че те са големите победители от европейската интеграция.
 

По същия начин провалът на Brexit не може да бъде обвиняван за оплакванията, чути в европейските столици, за надменното поведение на Макрон. Президентът е безочлив човек. Може би е научил нещо от неприятностите, които имаше с протестите на жълтите жилетки в цяла Франция. Емоционалната интелигентност има своите приложения.

Вероятно, и това е чиста спекулация, раздразнителността отразява нещо друго: тайно разбиране, че при цялото удоволствие, което някои ще извлекат от нещастията на Великобритания, Франция може да се окаже най-големият губещ от Brexit сред ЕС-27.

Десетилетия наред правителствата в Лондон правят всякакви дипломатически гимнастики, за да се вклинят между Париж и Берлин. Веднъж или два пъти, на принципа „ако не можете да ги победите, присъединете се към тях“, те популяризираха идеята за неформален тристранен съвет на мястото на франко-германската ос. Опитите се провалиха, но присъствието на Великобритания в ЕС само по себе си осигуряваше елемент на баланс. След Brexit съюзът ще изглежда и ще се чувства доста различно. Преди всичко дисбалансът в силите между Берлин и Париж ще изпъкне брутално.

Сред големите страни от ЕС единствено Великобритания и Франция имат глобални перспективи и интереси. Те разполагат със значителни въоръжени сили, които могат да разгърнат. Историята им е дала национален темперамент, който проявяват далеч отвъд своите граници. Франция може да направи много с други партньори от ЕС за подобряване на европейската отбрана, но не може да постигне нещо сериозно без Великобритания.

Brexit ще отслаби Великобритания икономически. Изкушението за страната ще бъде да се обърне към себе си. Франция би била губеща. Двете държави се носят в една и съща пробита лодка - борейки се да удържат претенциите си за глобална роля срещу тези на надигащите се държави и страдайки от постоянния натиск върху националните бюджети за отбрана. Постоянните им места в Съвета за сигурност на ООН изглеждат анахронично. Ако Великобритания сега падне зад борда в резултат от Brexit, Франция ще открие, че е много по-трудно да задържи лодката на повърхността.

Макрон обича да прави сравнения между собственото си ръководство и това на Дьо Гол. И е вярно, че решението на генерала да наложи вето навремето вече изглежда далновидно. Дьо Гол заяви през януари 1963 г., че Британия винаги ще бъде в най-добрия случай наполовина европейска, страхувайки се да не компрометира отношенията си със САЩ, Това изглежда е така като гледаме как Борис Джонсън се гушка с Тръмп.

Поведението на Макрон обаче може да отразява и това, че визията на Дьо Гол за обединена Европа, водена от Франция и равна на САЩ, не се сбъдна изобщо. В един момент, когато язвителността се разсее и британците изчистят главите си, Великобритания и Франция ще трябва да намерят начин да се разберат отново.