Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2019 11:16 - Егон Кренц: Берлинската стена не падна, 1989 г. отворихме границите от Изток на Запад
Автор: penata555 Категория: Новини   
Прочетен: 100 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 12.11.2019 11:29


  Егон Кренц: Берлинската стена не падна, 1989 г. отворихме границите от Изток на Запад

https://news.bg/int-politics/egon-krents-berlinskata-stena-ne-padna-1989-g-otvorihme-granitsite-ot-iztok-na-zapad.html

Автор:news.bg

08.11.2019 15:59:43

Последният ръководител на ГДР (октомври - декември 1989 г.) Егон Кренц коментира в интервю за ТАСС, отношенията на лидерите на Източна Германия с Брежнев, Андропов и Горбачов, падането на Берлинската стена и следвоенното разделение на страната.

"Хората, които не познават добре историята, понякога смятат, че Хонекер (Ерих Хонекер, ръководител на Германската демократична република през 1971-1989 г.) не е приятел на Съветския съюз. Казвам, че той бе добър приятел на СССР", обяснява Кренц, припомняйки, че предпоследният лидер на ГДР учи в Съветския съюз.

Нещо повече, Брежнев помогна на Хонекер да оглави Социалистическата обединена партия на Германия (СЕД) и страната след Валтер Улбрихт. Кренц припомня, че през 1970 г., когато Хонекер все още не е държавен глава, Брежнев го кани на разговори. Разговорът е проведен в болницата, където е ръководителят на Съветския съюз. По време на срещата Брежнев казва на Хонекер: "Ерих, внимавай да няма проблеми в политическата ти администрация, знаеш, че не можеш да съществуваш без нас."

Но управлението на СССР минава в други ръце. "Веднъж Брежнев присъстваше на заседанието на Политическото бюро на Централния комитет на СЕД. Той разказа как вижда политиката на ГДР и изведнъж обърна няколко страници. Някои от хората му се появиха и ги обърнаха обратно... И тогава Брежнев каза: "Те ме карат да прочета нещо, което не е мое мнение", разказва Кренц.

От началото на 70-те години на миналия век Брежнев често се обажда на Хонекер. Веднъж той питал колегата си дали няма нищо против, ако германският канцлер Вили Бранд посети Съветския съюз. Хонекер няма нищо против и тогава лидерът на КПСС поиска съвет за това, кои въпроси могат да бъдат обсъдени по време на това посещение.

Кренц обяснява, че когато Брежнев се разболява, много западни политици използват Хонекер, за да общуват със съветското ръководство. С влошаването на здравето на генералния секретар, все по-активно се проявяват амбициите на Хонекер за лидерство в световното комунистическо движение.

Според Кренц, ситуацията на Хонекер се променя, когато Михаил Горбачов се насочва към властта. Много западни политици започнаха да общуват директно с новия съветски лидер и нуждата от Хонекер намаля.

Кренц допълва, че в СССР може да е имало планове за отстраняване на Хонекер през 1984 г. Причината може да се крие в политиката на Източна Германия по отношение на западната й съседка.

"Отношенията между ГДР и ФРГ бяха обвързани с отношенията на СССР и САЩ. Тоест, ако всичко беше успешно между Съветския съюз и Америка, тогава Източна и Западна Германия имаха добри отношения". Но когато напрежението между свръхсилите се увеличи, това неизбежно се отрази върху това как двете германски държави трябва да общуват помежду си. Опитите за отказване от този принцип дразнеха Кремъл.

Недоволството на съветското ръководство се предизвика и то сближаването на ГДР с Китай. Кренц обясни, СССР вярва, че връзките между ГДР и Китай не могат да бъдат по-добри от връзките между СССР и Китай. И тъй като китайско-съветските отношения бяха лоши, германско-китайските отношения не можеха да се подобрят.

В една от частните срещи през 1984 г. по време на Икономическата конференция на страните членки на СИВ в Кремъл, ръководителят на съветското министерство на отбраната маршал Дмитрий Устинов пита Кренц как се чувства по отношение на политиката на неговия старши другар и дали е време да се пенсионира. На това Кренц отговаря, че "не познава никого в Централния комитет на СЕД, който би могъл да откаже да се довери на настоящия генерален секретар". След което, този въпрос вече не е обсъждан.

Когато Андропов идва на власт, в ГДР има надежда за фундаментални промени в Съветския съюз, които по един или друг начин могат да повлияят положително на Източна Германия. "Последните години, когато Леонид Илич беше болен, бяха много трудни за всички, защото никой не знаеше каква политика ще провежда Съветският съюз", допълва Кренц.

Хонекер има дългогодишни добри отношения с Андропов. На първата им среща е обсъден въпросът за новия посланик. Андропов се застъпва, че ГДР не се нуждае от посланик, който ще изпълнява функциите на губернатор, а от човек, който ще е приятел. Предишният съветски пратеник Петър Абрасимов е независима политическа фигура и "искаше да участва във вземането на решения", обяснява последният лидер на Източна Германия.

В същото време Кренц има отворени отношения с Абрасимов, който го уважава "като комунист, като член на партията". Когато през 1995 г. Кренц се явява в съда по обвинение за смъртта на двама германци на границата през 1989 г., съветският дипломат пише дълго писмо, в което заяви, че източногерманското правителство не е имало думата за защита на границите - това е изцяло прерогатив СССР. Писмото обаче не спасява Кренц от присъдата. Бившият вече ръководител на ГДР получава 6,5 години затвор, прекарва 4 години в затвора и е освободен предсрочно.

Съветското правителство не само контролира границата, но добре знае събитията в страната. "В ръководството на СЕД винаги е имало добри приятели на Съветския съюз", разказва Кренц и допълва, че самият той всяка седмица разговаря с посланик Вячеслав Кочемасов, назначен след Абрасимов.

"Бяхме приятели и той знаеше всички данни от мен. Имах добри отношения дори с ръководителите на съветското разузнаване в ГДР. Тези другари научаваха всичко от мен".

image  

Горбачов предупреждава да не се гради нова "Берлинска стена" между Русия и Запад

Трябва диалог за ядрените оръжия, застрашена е безопасността на света

Отношенията на Хонекер с Горбачов не се развиват дори преди да стане лидер на СССР. И отново причината е външната политика на Източна Германия.

През 1984 г. на среща в Кремъл, в която участвта Черненко, Устинов и Русаков, Горбачов критикува Хонекер за намерението му да замине за Западна Германия. За да потвърди позицията си, бъдещият лидер на СССР цитира "таблоида Bild". Хонекер смело реагира на това нападение и каза, че решението за пътуване до Западна Германия не трябва да се взема в Москва, а в Берлин. Разбира се, това бе възприето негативно от Политбюро.

Не допринася за подобряване на отношенията и фактът, че Хонекер не споделя оптимизма от перестройката и смята решенията, взети от съветското ръководство за половинчати.

"На 1 ноември 1989 г. бях в кабинета на Горбачов и разговаряхме четири часа. Попитах го: "Михаил Сергеевич, какво място заема ГДР в твоя общ европейски дом? Горбачов направи такава гримаса, все едно не ме разбира. Аз допълних, ГДР е дете на СССР. Това е резултат от ВСВ и резултат от Студената война. Сега казвате, че Студената война е приключила и какво ще се случи с нейното дете? Той ми каза: "Как можете да задавате такива въпроси след всичко, което ни свързва? Всичко, свързано с ГДР, ни е любимо."

Според Кренц, Горбачов заявява, че Съветският съюз няма да позволи обединението на Германиястига да съществуват Варшавският договор и НАТО. Лидерът на СССР добавил, че обсъжда този въпрос с американския президент Джордж Буш - старши, френският президент Франсоа Митеран, лидерите от Варшавския договор, и всички те не могат да си представят, че Германия ще се обедини, докато има два блока.

"По-късно ми стана ясно, че още тогава Горбачов реши да придвижи ГДР в обятията на ФРГ. Той обсъждаше единството на държавата със западногерманското ръководство. И съветникът на канцлера на ФРГ Хелмут Кол ми каза, че в средата на ноември 1989 г., известно време след разговора ми с Горбачовпосланикът на СССР във Федерална република Германия Юли Квицински предупреди Коля да не се вижда с мен, въпреки че сме уговорили среща".

Според Кренц това означава, че съветското ръководство обмисля въпроса за предстоящата му оставка от поста на ръководител на страната.

"Германското разделение не бе нещо прието за даденост. През 1952 г. Сталин предложи да се проведат общи германски избори. И ако се бе стигнало до това, още тогава през 1952 г. ГДР нямаше да съществува. Но западните сили - САЩ, Франция и ФРГ - не го направиха, искаха това. Убеден съм, че Съветският съюз не е искал разцепление на Германия", обяснява Кренц.

Той обяснява по-нататъшното отношение на СССР към Германската демократична република и Федерална република Германия с факта, че Кремъл "се адаптира към политиките, провеждани от западните сили".

През 1993 г. Кренц посещава Едуард Шеварднадзе, който в края на 80-те оглавява съветското външно министерство. По време на разговора бившият ръководител на ГДР споменава как Хонекер пише в мемоарите си, че през 1987 г. Съветският съюз "е готов да предаде ГДР". Шеварднадзе отговаря, че такъв въпрос никога не е бил обект на разговор в съветското Политбюро.

Но в допълнение дипломатът коментира, че тогавашното ръководство на СССР "иска да спаси Съветския съюз. И за да се запази Съветският съюз, всеки баласт трябваше да бъде изхвърлен", цитира Кренц думите на Шеварднадзе.

"Отговорих на това твърдение, че съм много разочарован, че ГДР е баласт. Никога не сме считали себе си за нещо излишно, винаги сме били добър съюзник на Съветския съюз, въпреки факта, че имаше дискусии, проблеми. За нас Съветският съюз винаги беше пример", допълва бившият лидер на ГДР.

Според Кренц, по времето на събитията, които влязоха в историята като падането на Берлинската стена, Москва няма общо мнение по този въпростой дори не е съгласен с терминологията. "На 9 ноември стената не падна. Тогава бяха отворени граничните пунктове, и то не от Запад на Изток, а от Изток на Запад. А самата стена се срути година по-късно".

"На 10 ноември сутринта Кочемасов ми се обади и каза, че Москва е много загрижена за ситуацията, възникнала в нощта на 9 срещу 10 ноември. Отговорих, че вече сме обсъдили въпроса за отваряне на граници. Той възрази и обясни, че става въпрос за отваряне на граници между две държави, а не от Западен към Източен Берлин", спомня си Кренц.

Ръководителят на ГДР заявява, че ако властите на Източна Германия се опитат да направят нещо друго, тогава "ще има много кръвопролития през нощта. Кочемасов предложи да се каже това директно на съветския президент. Изпратих държавна телеграма до Горбачов. Три часа по-късно съветският посланик ми се обади, от името на генералния секретар ни поздрави за отварянето на границите и го нарече смел ход."




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: penata555
Категория: Новини
Прочетен: 481528
Постинги: 3711
Коментари: 193
Гласове: 613
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031