Учени разработиха по-лесен начин за съхранение на данни от този, използващ ДНК за основа. Brown University доказаха, че е възможен записът на информация в изкуствени молекули, които обикновено захранват метаболизма като аминокиселини и захари. Наличието или липсата на дадена молекула създава един бит данни. Сложността на сместа определя капацитета за съхранение на данни. Полагането на хиляди капки от смеси върху метални плочки, след като капките са изсъхнали, позволява ефективния запис и разчитане на информация.

Учените използваха метода за съхранение на изображения, като разчитането на данните е станало с 99% точност.

Въпреки че методът е по-прост, ДНК остава предпочитан подход за съхранението на изключително големи количества данни. Учените трябва да подобрят и бързината за запис и разчитане, както и да намалят размера на металните плочки.

Молекулите, използвани в новия метод, са много по-малки от ДНК, не изискват енергия и са по-стабилни от конвенционалната електронна памет, тъй като издържат на по-сурови условия. Молекулярните методи за съхранение на данни ще направят възможни записа и четенето на информация в условия, в които електронната памет не може да се справи.