Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01 15:18 - БНБ сви прогнозата за понижение на реалния БВП на България
Автор: penata555 Категория: Бизнес   
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове:
1



  БНБ сви прогнозата за понижение на реалния БВП на България

https://www.investor.bg/biudjet-i-finansi/333/a/bnb-svi-prognozata-za-ponijenie-na-realniia-bvp-na-bylgariia-320132/?page=1

С изтичането на удължения срок на мораториума ще има ръст на лошите заеми и увеличение на лихвите при новоотпуснатите кредити, показва макроикономическата прогноза.  
image

 

Снимка: Архив Ройтерс

 

 

Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще се понижи с 4,4% през 2020 г. Това ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции. Това се посочва в макроикономическата прогноза на Българската народна банка, направена през декември 2020 г.

 

За сравнение базисният сценарий на прогнозата за реалния БВП на България бе за спад от 5,5% в прогнозата от септември. 

Икономическата активност ще нарасне с 3,7% през 2021 г. и с 3,6% през 2022 г. , като достигне годишното си ниво отпреди пандемията през 2022 г., се казва още в прогнозата на централната банка.

Годишната инфлация в същото време се очаква да възлезе на 0,3% в края на 2020 г. (3,1% в края на 2019 г.) - без промяна спрямо септемврийската прогноза.

В тримесечното издание на централната банка „Макроикономическа прогноза“ анализаторите на банковия регулатор представят годишни прогнози за основни макроикономически показатели за България през текущата и следващите две години. Те са направени в съответствие с допусканията за развитието на външната среда за постепенно овладяване на пандемията през периода 2021 – 2022 г.

Прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през тази година ще се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал, докато частното потребление ще продължи да бъде подкомпонентът с най-голям положителен принос за изменението на БВП през годината. Според анализаторите растежът на БВП през 2022 г. ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал.

Инфлация

Годишната инфлация се очаква да възлезе на 0,3% в края на 2020 г. (3,1% в края на 2019 г.). За понижението на инфлацията спрямо декември 2019 г. допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международната цена на петрола на годишна база, прогнозират банкерите.

Очакваме общата инфлация да се ускори до 2% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните, както и на базисната инфлация, след което догодина да се забави до 0,9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини, се казва още в прогнозата.

Най-съществен риск за реализиране на по-слаба икономическа активност спрямо базисния сценарий през целия прогнозен хоризонт представлява евентуалната невъзможност за ефективно овладяване на разпространението на COVID-19 в глобален мащаб и в България. Това би потиснало за по-дълъг период от прогнозираното външнотърговските потоци и разходите за потребление и инвестиции на домакинствата и фирмите, коментират банкерите.

Външна среда

Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена на базата на информация, публикувана към 22  декември 2020 г. За изготвянето й са използвани допускания на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд за развитието на международната конюнктура и за динамиката на международните цени на основни стокови групи, налични към 11  декември миналата година. Едно от тях е, че наложените през четвъртото тримесечие ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на първото тримесечие на 2021  г., но негативният им ефект върху икономическата активност се очаква да e по-малък от този на мерките, въведени през пролетта на 2020  г.

 

 

В съответствие с допусканията на ЕЦБ и ЕК в прогнозата на БНБ е заложено допускане, че от 1  януари 2021  г. търговските взаимоотношения между Обединеното кралство и ЕС ще се основават на принципите и правилата на Световната търговска организация за „най-облагодетелствана нация“, макар търговско споразумение между Обединеното кралство и ЕС да беше постигнато след приключването на прогнозата.

Паричен сектор

През първата половина на 2021  г. се очаква депозитите на неправителствения сектор в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове, прогнозират от БНБ. Основните фактори, които ще допринасят за тази динамика, са свързани с поддържането на спестявания от населението и бизнеса като предпазна мярка в условията на повишена несигурност за бъдещото развитие на макроикономическата среда.

При допускане за постепенно овладяване на пандемията се очаква от втората половина на тази година до края на 2022 г. растежът на депозитите да следва слаба тенденция към забавяне в резултат на предвижданото постепенно възстановяване на икономическата активност, намаляване на несигурността и съответно на спестяванията с предпазен мотив.

Тенденцията за висок приток на привлечени средства в банковата система обаче ще допринася за задържане на лихвените проценти по депозитите на достигнатите исторически ниски равнища.

През тази година се очаква забавяне на кредитния растеж в резултат от изтичането на частния мораториум върху плащанията по банкови кредити и допускането за изплащане на част от отсрочените заеми.

БНБ отново прогнозира, че с изтичането на удължения срок за отсрочване на задължения на клиентите на банките може да се очаква и увеличение на дела на необслужваните кредити в банковите портфейли, което вероятно ще повлияе за повишаване на лихвените проценти по новоотпуснатите заеми, както и за затягане на другите условия по кредитите.

Тези процеси, в съчетание със сравнително потиснатата инвестиционна активност в страната, ще ограничават растежа на кредита през тази година. С постепенното възстановяване на частното потребление и инвестициите се очаква темпът на нарастване на кредитите за фирми и домакинства да се ускори през 2022  г., но да остане по-нисък в сравнение с 2019  г., пише в анализа на макроикономистите.
Ревизии в прогнозата

В сравнение с публикуваната макроикономическа прогноза от септември 2020  г. текущите ни очаквания са за по-слаб спад на реалния БВП през 2020  г., последван от по-ниски темпове на нарастване на икономическата активност през периода 2021  – 2022  г.

Ревизията в посока по-слаб спад на БВП през 2020  г. се дължи на подкомпонентите на вътрешното търсене и най-вече на частното потребление, докато негативният принос на нетния износ за изменението на БВП е по-голям спрямо прогнозата от септември.

По отношение на частното потребление ревизията в прогнозата за 2020  г. до голяма степен отчита по-силна от очакваното реализация на крайните потребителски разходи на домакинствата през първите девет месеца на 2020 г. Това се дължи както на извършената през октомври регулярна ревизия на данните от националните сметки от страна на НСИ, която доведе до установяване на по-нисък спад на потребителските разходи в реално изражение през първата половина на миналата година, така и на по-силно от прогнозираното възстановяване на частното потребление през третото тримесечие (както на верижна, така и на годишна база) спрямо това, което предполагаха конюнктурните индикатори към 25 септември.

През 2021 г. и 2022  г. очакванията ни за растежа на реалния БВП са ревизирани в посока по-нисък растеж спрямо предходната прогноза. По отношение на частното потребление е извършена ревизия в посока по-ниски темпове на растеж, което се дължи главно на базов ефект от по-високото равнище през миналата година. По-ниски темпове на растеж в сравнение с предходната прогноза се очакват и при инвестициите в основен капитал през двугодишния период, което е в резултат най-вече на по-слабия растеж на публичните инвестиции поради преобладаващото увеличение на текущите разходи на правителството през тази година, свързани с преодоляване на последствията от пандемията от COVID-19, и допускането за изместване на част от капиталовите разходи на правителството за годините отвъд прогнозния хоризонт.

Правителственото потребление през 2022 г. е ревизирано от растеж в предходната прогноза на спад в текущата прогноза главно поради допускането за отпадане на част от временно увеличените разходи за здравеопазване и издръжка, заложени в държавния бюджет за 2021  г.

В БНБ очакват, че през двугодишния период приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП е по-висок в текущата прогноза спрямо прогнозата от септември, което е в съответствие с актуалните допускания за по-силен растеж на външното търсене на български стоки и услуги.

Прогнозата ни за общата инфлация в края на 2020 г. и 2021 г. е почти без изменение спрямо макроикономическата прогноза от септември, докато в края на 2022 г. прогнозираният темп на нарастване на потребителските цени е понижен.

За ревизията на годишния темп на инфлацията в края на 2021  г. и на 2022  г. от основно значение са заложените допускания за по-силно нарастване на цените на петролните продукти и храните на международните пазари през тази година, последвано от слабо поевтиняване на тези суровини през 2022 г., докато допусканията в прогнозата от септември 2020 г. предполагаха по-плавно и продължително възстановяване на международните цени в рамките на прогнозния хоризонт. Динамиката на базисната инфлация остава близо до тази от предходната прогноза.

image

 

Рискове пред реализирането на прогнозата

Oценяваме рисковете пред реализирането на базисния сценарий за макроикономическата прогноза като насочени предимно в посока по-слаба икономическа активност за целия прогнозен период, посочват от БНБ.

Според анализаторите на централната банка такива рискове биха възникнали при евентуална невъзможност за ефективно и навременно ограничаване на разпространението на COVID-19 в глобален мащаб въпреки наличието на ваксини и при удължаване на противоепидемичните мерки след първото тримесечие на 2021 г., което ще ограничи възстановяването на вътрешното и външното търсене на български стоки и услуги и ще влоши допълнително нагласите на икономическите агенти.

Съществува и несигурност, свързана с предстоящите избори, която би могла се отрази чрез отлагане на инвестиционни разходи от страна на фирмите.

Друг риск пред прогнозата, който може да доведе до по-слабо възстановяване на икономическата активност в страната, е евентуалното забавяне спрямо заложеното в базисния сценарий изпълнение на съфинансирани с европейски или национални средства инвестиционни проекти през прогнозния хоризонт.

Риск в посока реализиране на по-висок икономически растеж от заложения в базисния сценарий за тази и следващата година произтича от приключването на преходния период след Brexit със споразумение за бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС, което включва по-благоприятни условия в сравнение с принципите за „най-облагодетелствана нация“ на Световната търговска организация.

Това би имало главно косвено положително влияние за българската икономика по линия на ефектите върху еврозоната, която е основен търговски партньор на България. Същевременно преките положителни ефекти върху българската икономика биха били ограничени поради слабата търговска обвързаност между България и Обединеното Кралство, смятат в БНБ.

Макроикономистите допускат риск в посока по-висок темп на растеж на реалния БВП спрямо заложения в базисния сценарий на прогнозата. Той произтича от изпълнението на правителствени мерки, финансирани по линия на Инструмента за възстановяване и устойчивост в рамките на механизма за възстановяване „ЕС следващо поколение ЕС“.

В най-новото издание на централната банка експертите запазват прогнозата си за значителната несигурност заради влиянието на дискреционните разходи на правителството върху вътрешното търсене.

Такава несигурност съществува както по отношение на продължителността на действие на предприетите мерки, насочени към смекчаване на негативните ефекти от COVID-19, така и по отношение на тяхната ефективност. Друг източник на несигурност пред прогнозата произтича от политическия цикъл в страната и влиянието му върху динамиката на правителствените разходи в прогнозния хоризонт.

Несигурност пред базисния сценарий на прогнозата съществува и по отношение на поведението на фирмите и домакинствата след изтичане на текущо въведените от правителството мерки за подпомагане на ликвидността на икономическите агенти и намаляването на финансовата им уязвимост.

Що се отнася до мерките, осъществени от БНБ, несигурността за бъдещото поведение на фирмите и домакинствата произтича главно от изтичането на удължения срок за мораториума върху кредитните задължения.

Сред другите рискове пред макроикономическата прогноза от БНБ посочват инфлацията при храните, и въпреки че ги определят като балансирани, не се изключва несигурността по отношение на динамиката на цените на международните пазари и състоянието на селскостопанската реколта в страната.

image

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: penata555
Категория: Новини
Прочетен: 515622
Постинги: 3943
Коментари: 208
Гласове: 639
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728