Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 18:20 - Пет причини защо Гърция се превърна в търсен длъжник
Автор: penata555 Категория: Бизнес   
Прочетен: 39 Коментари: 0 Гласове:
1



  Пет причини защо Гърция се превърна в търсен длъжник


https://www.investor.bg/analizi/91/a/pet-prichini-zashto-gyrciia-se-prevyrna-v-tyrsen-dlyjnik-319087/?page=1

Националният дълг ще достигне нов рекорд от 340 млрд. евро до края на годината. Това увеличава съотношението на дълга до 208,9 процента от БВП  
image

 

Снимка: Yorgos Karahalis/Bloomberg

 

 

Христос Стайкурас не се притеснява, той се хвали: гръцкият финансов министър вкара 23,9 млрд. евро в икономиката през 2020 г., за да подкрепи затруднените компании и да запази работните места в риск. През новата година Стайкурас иска да вкара още 7,5 милиарда евро като помощи. Сумата от 31,4 милиарда евро отговаря на почти една пета от миналогодишния брутен вътрешен продукт (БВП).

Разходите обаче оставят дълбоки червени следи в националния бюджет. В края на ноември бюджетът вече показваше дефицит от 18,25 млрд. евро. Това съответства на 11 на сто от БВП. За сравнение: в края на годината вместо с 5,2 млрд. лв. дефицит България завършва с 3,6 млрд. лв. дефицит, което е 3% от БВП. 

В основния баланс, който изключва обслужването на дълга, Гърция ще отчете дефицит от 7,2% от БВП за 2020 г. според изчисленията на финансовото министерство. За последен път страната потъна толкова дълбоко в червената зона през 2010 г., в началото на дълговата криза. Националният дълг ще достигне нов рекорд от 340 млрд. евро до края на годината. Това увеличава съотношението на дълга до 208,9 процента от БВП - с 43 процента повече от 2010 г.

По това време Гърция загуби достъпа си до финансовите пазари. Партньорите от еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) трябваше да спасят страната от фалит с милиарден заем. Инвеститорите подигравателно наричаха гръцките държавни облигации „узо облигации“ - намек за възвръщаемостта на десетгодишните книжа, която през 2012 г. почти достигна алкохолното съдържание в гръцката национална спиртна напитка от 39,9%.

Но за разлика от тогава днес гръцкият финансов министър не трябва да моли за заеми. Въпреки напрегнатата бюджетна ситуация той дори може да ги изплати по-рано: Гърция скоро ще изплати предсрочно заеми на МВФ на обща стойност 3,6 милиарда евро, обяви Стайкурас в края на годината.

 

 

Това са заеми, които ще се изплащат редовно до края на 2022 година. Атина вече изплати заеми на МВФ в размер на 3,7 млрд. евро в началото на миналата година. След изплащането, което е планирано сега, Атина все още дължи на МВФ 1,7 милиарда евро от ерата на кризата.

С непланираното погасяване Гърция може да намали лихвената си тежест: заемите от МВФ са много скъпи с лихвени проценти до пет процента. Атина може да  рефинансира тези заеми много по-евтино на капиталовия пазар: доходността по десетгодишните облигации спадна до 0,55% в средата на декември. Това е най-ниското ниво, откакто Гърция въведе еврото през 2001 г.

След като страната емитира през 2020 г. облигации с обем от 12 млрд. евро, държавната агенция за дълговете PDMA планира емисии в обем от осем до дванадесет милиарда евро за 2021 година. Не би трябвало да има недостиг на клиенти. Емисиите от 2020 г. бяха презаписани средно повече от шест пъти.

Темата за Grexit е премахната веднъж завинаги, „сега пазарите залагат на Grecovery“, пише бизнес вестникът Kefalaio. Въпреки че инвеститорите не успяваха да се отърват достатъчно бързо от гръцките облигации преди осем години, сега те не могат да им се наситят- въпреки още по-високия дълг на страната в хронична криза днес. Има пет основни причини за това, изчислява Handelsblatt. 

1. Ликвидни резерви

Финансовият министър Стайкурас разполага с ликвидност от 31 млрд. евро. Резервът е формиран през лятото на 2018 г. от непомощни кредити и собствени резерви. Паричният буфер осигурява нуждите на Гърция за рефинансиране до 2023 г., дори ако страната не може да вземе нови заеми дотогава.

2. План за развитие на ЕС

Планът за възстановяване на ЕС укрепва доверието в длъжника Гърция. Атина очаква безвъзмездни средства и заеми за 32,1 млрд. евро от програмата. Сумата съответства на 19 процента от миналогодишния БВП - програма за икономическо стимулиране, чийто обем дори надвишава плана Маршал, с който САЩ помогнаха на Гърция да се изправи на крака след Втората световна война.

3. Покупки на облигации от ЕЦБ

Причина номер три има три букви: ЕЦБ. Не само политиката на ниските лихвени проценти на Европейската централна банка облекчава Гърция при обслужването на дълга. ЕЦБ намали изискванията за кредитоспособност за своята програма за спешни покупки (PEPP). Това означава, че гръцките облигации също са квалифицирани за програмата, въпреки че книжата са оценени като неинвестиционни от всички големи рейтингови агенции. През 2020 г. ЕЦБ купи гръцки облигации за около 18 млрд. евро. Наблюдателите на пазара очакват през 2021 г. банката да купи повече книжа -  номинална стойност 26 млрд. евро. От гледна точка на инвеститорите това значително намалява риска от гръцки фалит.

4. Политическа стабилност

Политическите рамкови условия са положителни. С избора на консервативно-либералния Кириакос Мицотакис за нов министър-председател през юли 2019 г., Гърция получи правителство, което се харесва от бизнеса. Мицотакис иска да привлече инвеститори с намаляване на данъците и структурни реформи и да положи основите за устойчив икономически растеж. Анализаторите от Citigroup изчисляват, че Гърция може да се присъедини към лигата на длъжниците с инвестиционен рейтинг от 2023 г. нататък.

5. Структура на кредиторите

Най-важната причина за повишеното доверие на инвеститорите: След трите спасителни програми през последното десетилетие около 80 процента от гръцкия държавен дълг са при публични кредитори като Европейския фонд за стабилност ЕСМ. Лихвените проценти по тези спомагателни заеми са ниски, средно един процент. Изплащанията ще продължат до 2070 г. Националният дълг на Гърция има среден падеж от 20 години. Изискването за рефинансиране е съответно ниско. Всичко това успокоява инвеститорите. Те вярват, че публичните кредитори няма да обърнат гръб на Гърция. А ако, противно на очакванията, нещата отново се влошат, страната вероятно може да се надява на ново облекчение на дълга. 

 


 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: penata555
Категория: Новини
Прочетен: 517745
Постинги: 3943
Коментари: 208
Гласове: 641
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031