Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01 20:52 - Трите основни риска пред банковата система според БНБ
Автор: penata555 Категория: Новини   
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Трите основни риска пред банковата система според БНБ  

 https://news.bg/finance/trite-osnovni-riska-pred-bankovata-sistema-spored-bnb.html

Автор:Петър Илиев

23.01.2020 22:22:04

 

23.01.2020 23:28:37

image

Източник: архив БГНЕС

 FACEBOOK  TWITTER  LinkedIn  1 3

Три значими групи на риск има в българския банков сектор. Трите групи трябва да бъдат следени внимателно, тъй като при тях ситуацията не отбелязва подобрение, независимо от на пръв поглед благоприятните общи финансови резултати за системата. Това са рисковете, свързани с доходността, с качеството на активите и с капиталовата позиция и финансирането на ликвидността. Такива са заключенията, които БНБ прави в своя традиционен тримесечен доклад "Банките в България", който бе публикуван на 22 януари 2020-а. Макар че докладът разглежда периода на третото тримесечие на 2019-а, направените в него констатации са актуални и към настоящия момент.

Според БНБ ниската цена на заемите, които опускат банките, се отразява положително върху способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията, но същевременно създава риск от прекомерно увеличаване на задлъжнялостта. "Понастоящем ниските лихвени равнища и нарастването на доходите стимулират търсенето на кредити, което в съчетание със засилената конкуренция сред банките и повишеното предлагане на заемни ресурси обуславя активизирането на кредитната дейност, особено ясно изразено в сегмента на кредитите за домакинства", пише в доклада.

И пак там се посочва, че засилената кредитна експанзия обаче веднага рефлектира, и то негативно, върху качеството на активите.

"Процикличното поведение, изразяващо се в ускорен растеж на кредитния портфейл, придружен в някои случаи от недостатъчно провизиране на съществуващите необслужвани кредити с продължителни просрочия, дава индикации, че рискът, свързан с качеството на активите, не е отчетен своевременно или не е обхванат в цялата му острота. Настоящият дял на необслужваните кредити в българската банкова система налага кредитните институции да предприемат по-активни действия за намаляване на техния обем, както и в максимална степен да използват съществуващите условия, за да подсигурят по-доброто им покритие с обезценки", констатира БНБ в своя доклад.

В потвърждение на тази констатация са приведени и конкретни числа. Общото нарастване на брутните кредити и аванси с 2.5 млрд. лв. (до 93.0 млрд. лв.), според Централната банка, е съпътствано от увеличение на обема на необслужваните кредити с 0.4 млрд. лв. до 6.9 млрд. лв.

БНБ посочва, че в края на септември делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 7.4% (при 7.2% в края на юни). Делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси в края на тримесечието възлиза на 3.9% (при 3.7% в края на юни). Общата натрупана обезценка на кредитите и авансите в края на септември е 4.0 млрд. лв. Степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка беше 48.9% в края на периода (50.6% в края на юни).

На този фон в доклада се обръща внимание и на факта, че в по-дългосрочен хоризонт натиск върху доходността и капиталовите съотношения на банковия сектор може да окаже бъдещо влошаване на качеството на активите. "То може да се породи от евентуална неблагоприятна динамика на доходите или при рязко увеличение на цената на финансирането, което да доведе до влошаване на кредитоспособността на длъжниците.

Изгледите за запазване в средносрочен период на настоящите ниски лихвени нива по инструментите на паричната политика в еврозоната не бива да се разглеждат като фактор, който изключва вероятността от внезапно повишение на прилаганите от банките лихвени проценти", смятат от БНБ. Нейните експерти обръщат внимание на факта, че едно влошаване на икономическите и пазарните условия може да доведе до рязко нарастване на лихвените равнища по кредитите, както заради изостряне на чувствителността на банките към риска и съответно до увеличаване на рисковата надбавка в лихвените проценти по кредитите, така и по линия на евентуално повишение на цената на привлечените средства, пред което могат да бъдат изправени кредитните институции.

В тази връзка е важен рискът, произтичащ от доходността, защото, както се посочва в доклада на БНБ, независимо от увеличаването на кредитните обеми лихвеният марж в банковия сектор се свива.

"Това изправя кредитните институции пред необходимостта да адаптират бизнес моделите си към средата на ниски лихвени равнища. Сред начините, с които банките се опитват да компенсират свиването на лихвения марж, е увеличаването на някои такси и комисиони. По отношение на платежните услуги обаче промените в европейските регулации на този вид дейност ще ограничават нарастването на приходите на банковия сектор. Ефект върху доходността може да окаже влизането в сила от 15 декември 2019 г. на изискването на Регламент (ЕС) 2019/518 3 доставчиците на платежни услуги в страните, чиято национална парична единица не е евро, да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна", смятат от БНБ.

Експертите на централната банка посочват, че разширената директива на ЕС за платежните услуги 4 и транспонирането ѝ в националното законодателство също изправят кредитните институции пред предизвикателства по линия на изискванията за програмен интерфейс, който банките трябва да осигурят за целите на взаимодействието си с небанковите доставчици на платежни услуги, както и заради предоставяните във връзка с това по-големи възможности за конкуренция от страна на тези доставчици.

"По-широкото използване на интернет банкирането се утвърждава като средство за подобряване на общата ефективност на разходите на кредитните институции. Същевременно то е свързано с нарастване на отделни видове разходи, например тези по поддръжка на информационните системи и защита срещу киберрискове", отбелязват от БНБ.

Първите два дефинирани в доклада рискове водят до трети, който е свързан с капитала и с финансирането на ликвидността на банките.

"За да се ограничи влиянието на бъдещи тенденции с неблагоприятен характер, от значение е банките да полагат усилия за по-нататъшно укрепване на капиталовата си позиция, както и да съобразяват кредитната си политика с дългосрочното ниво на риска в рамките на пълния финансов цикъл. Наред с нивото на съотношението за ликвидно покритие, управлението на ликвидните потоци следва да отчита значителния дял на овърнайт депозитите в привлечените средства и задълбочаването на различията в матуритетната структура на активите и пасивите", пише в доклада на БНБ.

Централната банка отбелязва, че макропруденциалната политика е насочена към смекчаване на ефектите от евентуална реализация на циклични и структурни рискове за банковия сектор. По отношение на цикличните рискове, с цел поддържане и допълнително засилване на устойчивостта на кредитните институции, от октомври 2019 г. е в сила положително ниво на антицикличния капиталов буфер, приложим спрямо местни експозиции за кредитен риск. Определеното от УС на БНБ ниво на антицикличния буфер е 0.5% до края на първото тримесечие на 2020 г., 1.0% за периода април - декември 2020 г. и 1.5% за първото тримесечие на 2021 г. Консолидационните процеси в банковата система се очаква да окажат положителен ефект върху нейната устойчивост, но я правят и по-силно зависима от състоянието на банките с по-голям пазарен дял.

Капиталовият буфер за други системно значими институции (ДСЗИ) е макропруденциален инструмент за смекчаване на структурните рискове в рамките на банковия сектор. При направения през 2019 г. от УС на БНБ ежегоден преглед на този буфер като системно значими бяха идентифицирани осем кредитни институции, нивата на буфера за които през 2020 г. ще са в интервала от 0.5% до 1.0%.

През 2019 г. бе проведен и редовният двугодишен преглед на буфера за системен риск, като бе потвърдено нивото му от 3% от размера на местните рискови експозиции на банките. С този буфер се цели поддържане на устойчивостта на кредитните институции спрямо структурни рискове, произтичащи от присъщите за банковото посредничество особености и от взаимосвързаността на банковия сектор с останалата част на финансовата система и с другите сектори на икономиката.

В заключение БНБ подчертава, че според оценките на Европейския съвет за системен риск, ЕЦБ, Единния надзорен механизъм и Европейския банков орган, рисковете за европейската финансова система са обусловени от повишената несигурност в глобалната икономическа среда. Ниските лихвени равнища създават условия за по-рисково поведение на пазарните участници с произтичащото от това потенциално надценяване на активи и прекомерно увеличение на за длъжнялостта. Средата на ниски лихвени нива поставя предизвикателства пред показателите за възвръщаемост и пред устойчивостта на бизнес модела на кредитните институциив ЕС, наред с фактори, като ниска ефективност на разходите и конкуренцията от страна на небанковия финансов сектор. Все по-голямо внимание се обръща на киберрисковете и потенциалния им ефект върху финансовата система като цяло.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: penata555
Категория: Новини
Прочетен: 299860
Постинги: 2929
Коментари: 171
Гласове: 443
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31